разпускам

Речник на българския език

разпу̀скам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разпускаш, несв. и разпусна, св.
1. Кого, какво. Освобождавам (временно) от някакви задължения, давам отпуск. Разпуснаха учениците. Разпуснаха училищата.
2. Какво. Отпускам, разхлабвам, развързвам, освобождавам нещо стегнато. Разпускам колан. Разпускам коси.
3. Прен. Кого, какво. Правя разхайтен, недисциплиниран.
разпускам се/разпусна се. 1. — Ставам по-широк, по-свободен; отпускам се. Обувките се разпуснаха.
2. Преодолявам притеснението си; отпускам се. След няколко думи той се разпусна.
3. Прен. Разхайтвам се, разпасвам се, ставам недисциплиниран.
4. Прен. Започвам да харча повече от допустимото, без сметка.

Грешни изписвания (3)

  • разпускъм
  • ръзпускам
  • ръзпускъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пус-кам раз-пус-ка-ме
2 лице раз-пус-каш раз-пус-ка-те
3 лице раз-пус-ка раз-пус-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пус-ках раз-пус-ках-ме
2 лице раз-пус-ка раз-пус-ках-те
3 лице раз-пус-ка раз-пус-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пус-ках раз-пус-ках-ме
2 лице раз-пус-ка-ше раз-пус-ках-те
3 лице раз-пус-ка-ше раз-пус-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпускал съм разпускала съм разпускало съм разпускали сме
2 лице разпускал си разпускала си разпускало си разпускали сте
3 лице разпускал е разпускала е разпускало е разпускали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпускал бях разпускала бях разпускало бяхме разпускали
2 лице беше разпускал беше разпускала беше разпускало бяхте разпускали
3 лице беше разпускал беше разпускала беше разпускало бяха разпускали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпускам ще разпускаме
2 лице ще разпускаш ще разпускате
3 лице ще разпуска ще разпускат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпускал ще съм разпускала ще съм разпускало ще сме разпускали
2 лице ще си разпускал ще си разпускала ще си разпускало ще сте разпускали
3 лице ще е разпускал ще е разпускала ще е разпускало ще са разпускали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпускам щяхме да разпускаме
2 лице щеше да разпускаш щяхте да разпускате
3 лице щеше да разпуска щяха да разпускат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпускал щях да съм разпускала щях да съм разпускало щяхме да сме разпускали
2 лице щеше да си разпускал щеше да си разпускала щеше да си разпускало щяхте да сте разпускали
3 лице щеше да е разпускал щеше да е разпускала щеше да е разпускало щяха да са разпускали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпускал съм разпускала съм разпускало съм разпускали сме
2 лице разпускал си разпускала си разпускало си разпускали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпускал съм разпускала съм разпускало съм разпускали сме
2 лице разпускал си разпускала си разпускало си разпускали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпускал била съм разпускала било съм разпускало били сме разпускали
2 лице бил си разпускал била си разпускала било си разпускало били сте разпускали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпускам щяла съм да разпускам щяло съм да разпускам щели сме да разпускаме
2 лице щял си да разпускаш щяла си да разпускаш щяло си да разпускаш щели сте да разпускате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпускал щяла съм да съм разпускала щяло съм да съм разпускало щели сме да сме разпускали
2 лице щял си да си разпускал щяла си да си разпускала щяло си да си разпускало щели сте да сте разпускали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпускал бих разпускала бих разпускало бихме разпускали
2 лице би разпускал би разпускала би разпускало бихте разпускали
3 лице би разпускал би разпускала би разпускало биха разпускали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пус-кай раз-пус-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-кан
непълен член раз-пус-ка-ния
пълен член раз-пус-ка-ни-ят
женски род раз-пус-ка-на
членувано раз-пус-ка-на-та
среден род раз-пус-ка-но
членувано раз-пус-ка-но-то
множествено число раз-пус-ка-ни
членувано раз-пус-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-кал
непълен член раз-пус-ка-лия
пълен член раз-пус-ка-ли-ят
женски род раз-пус-ка-ла
членувано раз-пус-ка-ла-та
среден род раз-пус-ка-ло
членувано раз-пус-ка-ло-то
множествено число раз-пус-ка-ли
членувано раз-пус-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-кал
женски род раз-пус-ка-ла
среден род раз-пус-ка-ло
множествено число раз-пус-ка-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-кащ
непълен член раз-пус-ка-щия
пълен член раз-пус-ка-щи-ят
женски род раз-пус-ка-ща
членувано раз-пус-ка-ща-та
среден род раз-пус-ка-що
членувано раз-пус-ка-що-то
множествено число раз-пус-ка-щи
членувано раз-пус-ка-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-пус-кай-ки