разпръснатост

Речник на българския език

разпръ̀снатост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разпръснатуст
  • разпръснътост
  • разпръснътуст
  • ръзпръснатост
  • ръзпръснатуст
  • ръзпръснътост
  • ръзпръснътуст
  • разпръснатос
  • разпръснатус
  • разпръснътос
  • разпръснътус
  • ръзпръснатос
  • ръзпръснатус
  • ръзпръснътос
  • ръзпръснътус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ръс-на-тост
членувано раз-п-ръс-на-тост-та
мн.ч. раз-п-ръс-на-тос-ти
членувано раз-п-ръс-на-тос-ти-те
звателна форма