разплодявам

Речник на българския език

разплодя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разплодяваш, несв. Разплождам.

Грешни изписвания (7)

  • разплодявъм
  • разплудявам
  • разплудявъм
  • ръзплодявам
  • ръзплодявъм
  • ръзплудявам
  • ръзплудявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ло-дя-вам раз-п-ло-дя-ва-ме
2 лице раз-п-ло-дя-ваш раз-п-ло-дя-ва-те
3 лице раз-п-ло-дя-ва раз-п-ло-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ло-дя-вах раз-п-ло-дя-вах-ме
2 лице раз-п-ло-дя-ва раз-п-ло-дя-вах-те
3 лице раз-п-ло-дя-ва раз-п-ло-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ло-дя-вах раз-п-ло-дя-вах-ме
2 лице раз-п-ло-дя-ва-ше раз-п-ло-дя-вах-те
3 лице раз-п-ло-дя-ва-ше раз-п-ло-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплодявал съм разплодявала съм разплодявало съм разплодявали сме
2 лице разплодявал си разплодявала си разплодявало си разплодявали сте
3 лице разплодявал е разплодявала е разплодявало е разплодявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разплодявал бях разплодявала бях разплодявало бяхме разплодявали
2 лице беше разплодявал беше разплодявала беше разплодявало бяхте разплодявали
3 лице беше разплодявал беше разплодявала беше разплодявало бяха разплодявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разплодявам ще разплодяваме
2 лице ще разплодяваш ще разплодявате
3 лице ще разплодява ще разплодяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разплодявал ще съм разплодявала ще съм разплодявало ще сме разплодявали
2 лице ще си разплодявал ще си разплодявала ще си разплодявало ще сте разплодявали
3 лице ще е разплодявал ще е разплодявала ще е разплодявало ще са разплодявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разплодявам щяхме да разплодяваме
2 лице щеше да разплодяваш щяхте да разплодявате
3 лице щеше да разплодява щяха да разплодяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разплодявал щях да съм разплодявала щях да съм разплодявало щяхме да сме разплодявали
2 лице щеше да си разплодявал щеше да си разплодявала щеше да си разплодявало щяхте да сте разплодявали
3 лице щеше да е разплодявал щеше да е разплодявала щеше да е разплодявало щяха да са разплодявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплодявал съм разплодявала съм разплодявало съм разплодявали сме
2 лице разплодявал си разплодявала си разплодявало си разплодявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплодявал съм разплодявала съм разплодявало съм разплодявали сме
2 лице разплодявал си разплодявала си разплодявало си разплодявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разплодявал била съм разплодявала било съм разплодявало били сме разплодявали
2 лице бил си разплодявал била си разплодявала било си разплодявало били сте разплодявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разплодявам щяла съм да разплодявам щяло съм да разплодявам щели сме да разплодяваме
2 лице щял си да разплодяваш щяла си да разплодяваш щяло си да разплодяваш щели сте да разплодявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разплодявал щяла съм да съм разплодявала щяло съм да съм разплодявало щели сме да сме разплодявали
2 лице щял си да си разплодявал щяла си да си разплодявала щяло си да си разплодявало щели сте да сте разплодявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разплодявал бих разплодявала бих разплодявало бихме разплодявали
2 лице би разплодявал би разплодявала би разплодявало бихте разплодявали
3 лице би разплодявал би разплодявала би разплодявало биха разплодявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ло-дя-вай раз-п-ло-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-дя-ван
непълен член раз-п-ло-дя-ва-ния
пълен член раз-п-ло-дя-ва-ни-ят
женски род раз-п-ло-дя-ва-на
членувано раз-п-ло-дя-ва-на-та
среден род раз-п-ло-дя-ва-но
членувано раз-п-ло-дя-ва-но-то
множествено число раз-п-ло-дя-ва-ни
членувано раз-п-ло-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-дя-вал
непълен член раз-п-ло-дя-ва-лия
пълен член раз-п-ло-дя-ва-ли-ят
женски род раз-п-ло-дя-ва-ла
членувано раз-п-ло-дя-ва-ла-та
среден род раз-п-ло-дя-ва-ло
членувано раз-п-ло-дя-ва-ло-то
множествено число раз-п-ло-дя-ва-ли
членувано раз-п-ло-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-дя-вал
женски род раз-п-ло-дя-ва-ла
среден род раз-п-ло-дя-ва-ло
множествено число раз-п-ло-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-дя-ващ
непълен член раз-п-ло-дя-ва-щия
пълен член раз-п-ло-дя-ва-щи-ят
женски род раз-п-ло-дя-ва-ща
членувано раз-п-ло-дя-ва-ща-та
среден род раз-п-ло-дя-ва-що
членувано раз-п-ло-дя-ва-що-то
множествено число раз-п-ло-дя-ва-щи
членувано раз-п-ло-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-п-ло-дя-вай-ки