разорител

Речник на българския език

разорител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зо-ри-тел
непълен член ра-зо-ри-те-ля
пълен член ра-зо-ри-те-лят
мн.ч. ра-зо-ри-те-ли
членувано ра-зо-ри-те-ли-те
бройна форма ра-зо-ри-те-ли
звателна форма ра-зо-ри-те-лю