размитквам

Речник на българския език

размитквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-мит-к-вам раз-мит-к-ва-ме
2 лице раз-мит-к-ваш раз-мит-к-ва-те
3 лице раз-мит-к-ва раз-мит-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-мит-к-вах раз-мит-к-вах-ме
2 лице раз-мит-к-ва раз-мит-к-вах-те
3 лице раз-мит-к-ва раз-мит-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-мит-к-вах раз-мит-к-вах-ме
2 лице раз-мит-к-ва-ше раз-мит-к-вах-те
3 лице раз-мит-к-ва-ше раз-мит-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размитквал съм размитквала съм размитквало съм размитквали сме
2 лице размитквал си размитквала си размитквало си размитквали сте
3 лице размитквал е размитквала е размитквало е размитквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях размитквал бях размитквала бях размитквало бяхме размитквали
2 лице беше размитквал беше размитквала беше размитквало бяхте размитквали
3 лице беше размитквал беше размитквала беше размитквало бяха размитквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще размитквам ще размиткваме
2 лице ще размиткваш ще размитквате
3 лице ще размитква ще размиткват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм размитквал ще съм размитквала ще съм размитквало ще сме размитквали
2 лице ще си размитквал ще си размитквала ще си размитквало ще сте размитквали
3 лице ще е размитквал ще е размитквала ще е размитквало ще са размитквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да размитквам щяхме да размиткваме
2 лице щеше да размиткваш щяхте да размитквате
3 лице щеше да размитква щяха да размиткват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм размитквал щях да съм размитквала щях да съм размитквало щяхме да сме размитквали
2 лице щеше да си размитквал щеше да си размитквала щеше да си размитквало щяхте да сте размитквали
3 лице щеше да е размитквал щеше да е размитквала щеше да е размитквало щяха да са размитквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размитквал съм размитквала съм размитквало съм размитквали сме
2 лице размитквал си размитквала си размитквало си размитквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размитквал съм размитквала съм размитквало съм размитквали сме
2 лице размитквал си размитквала си размитквало си размитквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм размитквал била съм размитквала било съм размитквало били сме размитквали
2 лице бил си размитквал била си размитквала било си размитквало били сте размитквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да размитквам щяла съм да размитквам щяло съм да размитквам щели сме да размиткваме
2 лице щял си да размиткваш щяла си да размиткваш щяло си да размиткваш щели сте да размитквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм размитквал щяла съм да съм размитквала щяло съм да съм размитквало щели сме да сме размитквали
2 лице щял си да си размитквал щяла си да си размитквала щяло си да си размитквало щели сте да сте размитквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих размитквал бих размитквала бих размитквало бихме размитквали
2 лице би размитквал би размитквала би размитквало бихте размитквали
3 лице би размитквал би размитквала би размитквало биха размитквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-мит-к-вай раз-мит-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-мит-к-ван
непълен член раз-мит-к-ва-ния
пълен член раз-мит-к-ва-ни-ят
женски род раз-мит-к-ва-на
членувано раз-мит-к-ва-на-та
среден род раз-мит-к-ва-но
членувано раз-мит-к-ва-но-то
множествено число раз-мит-к-ва-ни
членувано раз-мит-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мит-к-вал
непълен член раз-мит-к-ва-лия
пълен член раз-мит-к-ва-ли-ят
женски род раз-мит-к-ва-ла
членувано раз-мит-к-ва-ла-та
среден род раз-мит-к-ва-ло
членувано раз-мит-к-ва-ло-то
множествено число раз-мит-к-ва-ли
членувано раз-мит-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мит-к-вал
женски род раз-мит-к-ва-ла
среден род раз-мит-к-ва-ло
множествено число раз-мит-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мит-к-ващ
непълен член раз-мит-к-ва-щия
пълен член раз-мит-к-ва-щи-ят
женски род раз-мит-к-ва-ща
членувано раз-мит-к-ва-ща-та
среден род раз-мит-к-ва-що
членувано раз-мит-к-ва-що-то
множествено число раз-мит-к-ва-щи
членувано раз-мит-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-мит-к-вай-ки