разлъча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лъ-ча	раз-лъ-чим
2 лице	раз-лъ-чиш	раз-лъ-чи-те
3 лице	раз-лъ-чи	раз-лъ-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лъ-чих	раз-лъ-чих-ме
2 лице	раз-лъ-чи	раз-лъ-чих-те
3 лице	раз-лъ-чи	раз-лъ-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лъ-чех	раз-лъ-чех-ме
2 лице	раз-лъ-че-ше	раз-лъ-чех-те
3 лице	раз-лъ-че-ше	раз-лъ-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлъчил съм	разлъчила съм	разлъчило съм	разлъчили сме
2 лице	разлъчил си	разлъчила си	разлъчило си	разлъчили сте
3 лице	разлъчил е	разлъчила е	разлъчило е	разлъчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разлъчил	бях разлъчила	бях разлъчило	бяхме разлъчили
2 лице	беше разлъчил	беше разлъчила	беше разлъчило	бяхте разлъчили
3 лице	беше разлъчил	беше разлъчила	беше разлъчило	бяха разлъчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разлъча	ще разлъчим
2 лице	ще разлъчиш	ще разлъчите
3 лице	ще разлъчи	ще разлъчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разлъчил	ще съм разлъчила	ще съм разлъчило	ще сме разлъчили
2 лице	ще си разлъчил	ще си разлъчила	ще си разлъчило	ще сте разлъчили
3 лице	ще е разлъчил	ще е разлъчила	ще е разлъчило	ще са разлъчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разлъча	щяхме да разлъчим
2 лице	щеше да разлъчиш	щяхте да разлъчите
3 лице	щеше да разлъчи	щяха да разлъчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разлъчил	щях да съм разлъчила	щях да съм разлъчило	щяхме да сме разлъчили
2 лице	щеше да си разлъчил	щеше да си разлъчила	щеше да си разлъчило	щяхте да сте разлъчили
3 лице	щеше да е разлъчил	щеше да е разлъчила	щеше да е разлъчило	щяха да са разлъчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлъчел съм	разлъчела съм	разлъчело съм	разлъчели сме
2 лице	разлъчел си	разлъчела си	разлъчело си	разлъчели сте
3 лице	раз-лъ-чел разлъчел е	раз-лъ-че-ла разлъчела е	раз-лъ-че-ло разлъчело е	раз-лъ-че-ли разлъчели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлъчил съм	разлъчила съм	разлъчило съм	разлъчили сме
2 лице	разлъчил си	разлъчила си	разлъчило си	разлъчили сте
3 лице	раз-лъ-чил разлъчил е	раз-лъ-чи-ла разлъчила е	раз-лъ-чи-ло разлъчило е	раз-лъ-чи-ли разлъчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разлъчил	била съм разлъчила	било съм разлъчило	били сме разлъчили
2 лице	бил си разлъчил	била си разлъчила	било си разлъчило	били сте разлъчили
3 лице	бил разлъчил бил е разлъчил	била разлъчила била е разлъчила	било разлъчило било е разлъчило	били разлъчили били са разлъчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разлъча	щяла съм да разлъча	щяло съм да разлъча	щели сме да разлъчим
2 лице	щял си да разлъчиш	щяла си да разлъчиш	щяло си да разлъчиш	щели сте да разлъчите
3 лице	щял да разлъчи щял е да разлъчи	щяла да разлъчи щяла е да разлъчи	щяло да разлъчи щяло е да разлъчи	щели да разлъчат щели са да разлъчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разлъчил	щяла съм да съм разлъчила	щяло съм да съм разлъчило	щели сме да сме разлъчили
2 лице	щял си да си разлъчил	щяла си да си разлъчила	щяло си да си разлъчило	щели сте да сте разлъчили
3 лице	щял да е разлъчил щял е да е разлъчил	щяла да е разлъчила щяла е да е разлъчила	щяло да е разлъчило щяло е да е разлъчило	щели да са разлъчили щели са да са разлъчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разлъчил	бих разлъчила	бих разлъчило	бихме разлъчили
2 лице	би разлъчил	би разлъчила	би разлъчило	бихте разлъчили
3 лице	би разлъчил	би разлъчила	би разлъчило	биха разлъчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-лъ-чи	раз-лъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лъ-чен
		непълен член	раз-лъ-че-ния
		пълен член	раз-лъ-че-ни-ят
	женски род		раз-лъ-че-на
		членувано	раз-лъ-че-на-та
	среден род		раз-лъ-че-но
		членувано	раз-лъ-че-но-то
множествено число			раз-лъ-че-ни
		членувано	раз-лъ-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лъ-чил
		непълен член	раз-лъ-чи-лия
		пълен член	раз-лъ-чи-ли-ят
	женски род		раз-лъ-чи-ла
		членувано	раз-лъ-чи-ла-та
	среден род		раз-лъ-чи-ло
		членувано	раз-лъ-чи-ло-то
множествено число			раз-лъ-чи-ли
		членувано	раз-лъ-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-лъ-чел
	женски род	раз-лъ-че-ла
	среден род	раз-лъ-че-ло
множествено число		раз-лъ-че-ли