разлепвач

Речник на българския език

разлепвач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-леп-вач
непълен член раз-леп-ва-ча
пълен член раз-леп-ва-чът
мн.ч. раз-леп-ва-чи
членувано раз-леп-ва-чи-те
бройна форма раз-леп-ва-чи
звателна форма раз-леп-ва-чо