разклатеност

Речник на българския език

разклатеност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разклатенос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ла-те-ност
членувано раз-к-ла-те-ност-та
мн.ч. раз-к-ла-те-нос-ти
членувано раз-к-ла-те-нос-ти-те
звателна форма