разказвач

Речник на българския език

разказва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. разказвачи, м.
1. Човек, който (умее да) разказва.
2. Автор на разкази (във 2 знач. ).прил. разказвачески, разказваческа, разказваческо, мн. разказвачески.

Грешни изписвания (3)

  • разкъзвач
  • ръзказвач
  • ръзкъзвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-каз-вач
непълен член раз-каз-ва-ча
пълен член раз-каз-ва-чът
мн.ч. раз-каз-ва-чи
членувано раз-каз-ва-чи-те
бройна форма раз-каз-ва-чи
звателна форма раз-каз-ва-чо