разединител

Речник на българския език

разединѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разеденител
  • разеденитил
  • разединитил
  • разиденител
  • разиденитил
  • разидинител
  • разидинитил
  • ръзеденител
  • ръзеденитил
  • ръзединител
  • ръзединитил
  • ръзиденител
  • ръзиденитил
  • ръзидинител
  • ръзидинитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зе-ди-ни-тел
непълен член ра-зе-ди-ни-те-ля
пълен член ра-зе-ди-ни-те-лят
мн.ч. ра-зе-ди-ни-те-ли
членувано ра-зе-ди-ни-те-ли-те
бройна форма ра-зе-ди-ни-те-ля
звателна форма