разговявам

Речник на българския език

разговявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разговъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-го-вя-вам раз-го-вя-ва-ме
2 лице раз-го-вя-ваш раз-го-вя-ва-те
3 лице раз-го-вя-ва раз-го-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-го-вя-вах раз-го-вя-вах-ме
2 лице раз-го-вя-ва раз-го-вя-вах-те
3 лице раз-го-вя-ва раз-го-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-го-вя-вах раз-го-вя-вах-ме
2 лице раз-го-вя-ва-ше раз-го-вя-вах-те
3 лице раз-го-вя-ва-ше раз-го-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разговявал съм разговявала съм разговявало съм разговявали сме
2 лице разговявал си разговявала си разговявало си разговявали сте
3 лице разговявал е разговявала е разговявало е разговявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разговявал бях разговявала бях разговявало бяхме разговявали
2 лице беше разговявал беше разговявала беше разговявало бяхте разговявали
3 лице беше разговявал беше разговявала беше разговявало бяха разговявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разговявам ще разговяваме
2 лице ще разговяваш ще разговявате
3 лице ще разговява ще разговяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разговявал ще съм разговявала ще съм разговявало ще сме разговявали
2 лице ще си разговявал ще си разговявала ще си разговявало ще сте разговявали
3 лице ще е разговявал ще е разговявала ще е разговявало ще са разговявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разговявам щяхме да разговяваме
2 лице щеше да разговяваш щяхте да разговявате
3 лице щеше да разговява щяха да разговяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разговявал щях да съм разговявала щях да съм разговявало щяхме да сме разговявали
2 лице щеше да си разговявал щеше да си разговявала щеше да си разговявало щяхте да сте разговявали
3 лице щеше да е разговявал щеше да е разговявала щеше да е разговявало щяха да са разговявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разговявал съм разговявала съм разговявало съм разговявали сме
2 лице разговявал си разговявала си разговявало си разговявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разговявал съм разговявала съм разговявало съм разговявали сме
2 лице разговявал си разговявала си разговявало си разговявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разговявал била съм разговявала било съм разговявало били сме разговявали
2 лице бил си разговявал била си разговявала било си разговявало били сте разговявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разговявам щяла съм да разговявам щяло съм да разговявам щели сме да разговяваме
2 лице щял си да разговяваш щяла си да разговяваш щяло си да разговяваш щели сте да разговявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разговявал щяла съм да съм разговявала щяло съм да съм разговявало щели сме да сме разговявали
2 лице щял си да си разговявал щяла си да си разговявала щяло си да си разговявало щели сте да сте разговявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разговявал бих разговявала бих разговявало бихме разговявали
2 лице би разговявал би разговявала би разговявало бихте разговявали
3 лице би разговявал би разговявала би разговявало биха разговявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-го-вя-вай раз-го-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-вя-вал
непълен член раз-го-вя-ва-лия
пълен член раз-го-вя-ва-ли-ят
женски род раз-го-вя-ва-ла
членувано раз-го-вя-ва-ла-та
среден род раз-го-вя-ва-ло
членувано раз-го-вя-ва-ло-то
множествено число раз-го-вя-ва-ли
членувано раз-го-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-вя-вал
женски род раз-го-вя-ва-ла
среден род раз-го-вя-ва-ло
множествено число раз-го-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-вя-ващ
непълен член раз-го-вя-ва-щия
пълен член раз-го-вя-ва-щи-ят
женски род раз-го-вя-ва-ща
членувано раз-го-вя-ва-ща-та
среден род раз-го-вя-ва-що
членувано раз-го-вя-ва-що-то
множествено число раз-го-вя-ва-щи
членувано раз-го-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-го-вя-вай-ки