развратител

Речник на българския език

развратител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-ра-ти-тел
непълен член раз-в-ра-ти-те-ля
пълен член раз-в-ра-ти-те-лят
мн.ч. раз-в-ра-ти-те-ли
членувано раз-в-ра-ти-те-ли-те
бройна форма раз-в-ра-ти-те-ли
звателна форма раз-в-ра-ти-те-лю