развлача

Речник на българския език

1. развла̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • развлачъ
  • ръзвлача
  • ръзвлачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-в-ла-ча раз-в-ла-чим
2 лице раз-в-ла-чиш раз-в-ла-чи-те
3 лице раз-в-ла-чи раз-в-ла-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-в-ла-чих раз-в-ла-чих-ме
2 лице раз-в-ла-чи раз-в-ла-чих-те
3 лице раз-в-ла-чи раз-в-ла-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-в-ла-чех раз-в-ла-чех-ме
2 лице раз-в-ла-че-ше раз-в-ла-чех-те
3 лице раз-в-ла-че-ше раз-в-ла-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развлачил съм развлачила съм развлачило съм развлачили сме
2 лице развлачил си развлачила си развлачило си развлачили сте
3 лице развлачил е развлачила е развлачило е развлачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развлачил бях развлачила бях развлачило бяхме развлачили
2 лице беше развлачил беше развлачила беше развлачило бяхте развлачили
3 лице беше развлачил беше развлачила беше развлачило бяха развлачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развлача ще развлачим
2 лице ще развлачиш ще развлачите
3 лице ще развлачи ще развлачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развлачил ще съм развлачила ще съм развлачило ще сме развлачили
2 лице ще си развлачил ще си развлачила ще си развлачило ще сте развлачили
3 лице ще е развлачил ще е развлачила ще е развлачило ще са развлачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развлача щяхме да развлачим
2 лице щеше да развлачиш щяхте да развлачите
3 лице щеше да развлачи щяха да развлачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развлачил щях да съм развлачила щях да съм развлачило щяхме да сме развлачили
2 лице щеше да си развлачил щеше да си развлачила щеше да си развлачило щяхте да сте развлачили
3 лице щеше да е развлачил щеше да е развлачила щеше да е развлачило щяха да са развлачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развлачел съм развлачела съм развлачело съм развлачели сме
2 лице развлачел си развлачела си развлачело си развлачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развлачил съм развлачила съм развлачило съм развлачили сме
2 лице развлачил си развлачила си развлачило си развлачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развлачил била съм развлачила било съм развлачило били сме развлачили
2 лице бил си развлачил била си развлачила било си развлачило били сте развлачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развлача щяла съм да развлача щяло съм да развлача щели сме да развлачим
2 лице щял си да развлачиш щяла си да развлачиш щяло си да развлачиш щели сте да развлачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развлачил щяла съм да съм развлачила щяло съм да съм развлачило щели сме да сме развлачили
2 лице щял си да си развлачил щяла си да си развлачила щяло си да си развлачило щели сте да сте развлачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развлачил бих развлачила бих развлачило бихме развлачили
2 лице би развлачил би развлачила би развлачило бихте развлачили
3 лице би развлачил би развлачила би развлачило биха развлачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-в-ла-чи раз-в-ла-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-в-ла-чен
непълен член раз-в-ла-че-ния
пълен член раз-в-ла-че-ни-ят
женски род раз-в-ла-че-на
членувано раз-в-ла-че-на-та
среден род раз-в-ла-че-но
членувано раз-в-ла-че-но-то
множествено число раз-в-ла-че-ни
членувано раз-в-ла-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-в-ла-чил
непълен член раз-в-ла-чи-лия
пълен член раз-в-ла-чи-ли-ят
женски род раз-в-ла-чи-ла
членувано раз-в-ла-чи-ла-та
среден род раз-в-ла-чи-ло
членувано раз-в-ла-чи-ло-то
множествено число раз-в-ла-чи-ли
членувано раз-в-ла-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-в-ла-чел
женски род раз-в-ла-че-ла
среден род раз-в-ла-че-ло
множествено число раз-в-ла-че-ли

2. развлача — сег. вр., 3 л., ед. ч.

развлача е производна форма на развлачам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. развлача — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

развлача е производна форма на развлачам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. развлача — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

развлача е производна форма на развлачам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).