развенчавам

Речник на българския език

развенча̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

развенчаваш, несв. и развенчая, св.; Кого. Лишавам някого от ореол, от слава, от почести, като показвам, че не ги заслужава. Развенчани идоли.

Грешни изписвания (7)

  • развенчавъм
  • развинчавам
  • развинчавъм
  • ръзвенчавам
  • ръзвенчавъм
  • ръзвинчавам
  • ръзвинчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-вен-ча-вам раз-вен-ча-ва-ме
2 лице раз-вен-ча-ваш раз-вен-ча-ва-те
3 лице раз-вен-ча-ва раз-вен-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-вен-ча-вах раз-вен-ча-вах-ме
2 лице раз-вен-ча-ва раз-вен-ча-вах-те
3 лице раз-вен-ча-ва раз-вен-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-вен-ча-вах раз-вен-ча-вах-ме
2 лице раз-вен-ча-ва-ше раз-вен-ча-вах-те
3 лице раз-вен-ча-ва-ше раз-вен-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развенчавал съм развенчавала съм развенчавало съм развенчавали сме
2 лице развенчавал си развенчавала си развенчавало си развенчавали сте
3 лице развенчавал е развенчавала е развенчавало е развенчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развенчавал бях развенчавала бях развенчавало бяхме развенчавали
2 лице беше развенчавал беше развенчавала беше развенчавало бяхте развенчавали
3 лице беше развенчавал беше развенчавала беше развенчавало бяха развенчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развенчавам ще развенчаваме
2 лице ще развенчаваш ще развенчавате
3 лице ще развенчава ще развенчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развенчавал ще съм развенчавала ще съм развенчавало ще сме развенчавали
2 лице ще си развенчавал ще си развенчавала ще си развенчавало ще сте развенчавали
3 лице ще е развенчавал ще е развенчавала ще е развенчавало ще са развенчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развенчавам щяхме да развенчаваме
2 лице щеше да развенчаваш щяхте да развенчавате
3 лице щеше да развенчава щяха да развенчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развенчавал щях да съм развенчавала щях да съм развенчавало щяхме да сме развенчавали
2 лице щеше да си развенчавал щеше да си развенчавала щеше да си развенчавало щяхте да сте развенчавали
3 лице щеше да е развенчавал щеше да е развенчавала щеше да е развенчавало щяха да са развенчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развенчавал съм развенчавала съм развенчавало съм развенчавали сме
2 лице развенчавал си развенчавала си развенчавало си развенчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развенчавал съм развенчавала съм развенчавало съм развенчавали сме
2 лице развенчавал си развенчавала си развенчавало си развенчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развенчавал била съм развенчавала било съм развенчавало били сме развенчавали
2 лице бил си развенчавал била си развенчавала било си развенчавало били сте развенчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развенчавам щяла съм да развенчавам щяло съм да развенчавам щели сме да развенчаваме
2 лице щял си да развенчаваш щяла си да развенчаваш щяло си да развенчаваш щели сте да развенчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развенчавал щяла съм да съм развенчавала щяло съм да съм развенчавало щели сме да сме развенчавали
2 лице щял си да си развенчавал щяла си да си развенчавала щяло си да си развенчавало щели сте да сте развенчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развенчавал бих развенчавала бих развенчавало бихме развенчавали
2 лице би развенчавал би развенчавала би развенчавало бихте развенчавали
3 лице би развенчавал би развенчавала би развенчавало биха развенчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-вен-ча-вай раз-вен-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-вен-ча-ван
непълен член раз-вен-ча-ва-ния
пълен член раз-вен-ча-ва-ни-ят
женски род раз-вен-ча-ва-на
членувано раз-вен-ча-ва-на-та
среден род раз-вен-ча-ва-но
членувано раз-вен-ча-ва-но-то
множествено число раз-вен-ча-ва-ни
членувано раз-вен-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вен-ча-вал
непълен член раз-вен-ча-ва-лия
пълен член раз-вен-ча-ва-ли-ят
женски род раз-вен-ча-ва-ла
членувано раз-вен-ча-ва-ла-та
среден род раз-вен-ча-ва-ло
членувано раз-вен-ча-ва-ло-то
множествено число раз-вен-ча-ва-ли
членувано раз-вен-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вен-ча-вал
женски род раз-вен-ча-ва-ла
среден род раз-вен-ча-ва-ло
множествено число раз-вен-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вен-ча-ващ
непълен член раз-вен-ча-ва-щия
пълен член раз-вен-ча-ва-щи-ят
женски род раз-вен-ча-ва-ща
членувано раз-вен-ча-ва-ща-та
среден род раз-вен-ча-ва-що
членувано раз-вен-ча-ва-що-то
множествено число раз-вен-ча-ва-щи
членувано раз-вен-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-вен-ча-вай-ки