разбълбукам

Речник на българския език

разбълбукам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-бу-кам раз-бъл-бу-ка-ме
2 лице раз-бъл-бу-каш раз-бъл-бу-ка-те
3 лице раз-бъл-бу-ка раз-бъл-бу-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-бу-ках раз-бъл-бу-ках-ме
2 лице раз-бъл-бу-ка раз-бъл-бу-ках-те
3 лице раз-бъл-бу-ка раз-бъл-бу-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бъл-бу-ках раз-бъл-бу-ках-ме
2 лице раз-бъл-бу-ка-ше раз-бъл-бу-ках-те
3 лице раз-бъл-бу-ка-ше раз-бъл-бу-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълбукал съм разбълбукала съм разбълбукало съм разбълбукали сме
2 лице разбълбукал си разбълбукала си разбълбукало си разбълбукали сте
3 лице разбълбукал е разбълбукала е разбълбукало е разбълбукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбълбукал бях разбълбукала бях разбълбукало бяхме разбълбукали
2 лице беше разбълбукал беше разбълбукала беше разбълбукало бяхте разбълбукали
3 лице беше разбълбукал беше разбълбукала беше разбълбукало бяха разбълбукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбълбукам ще разбълбукаме
2 лице ще разбълбукаш ще разбълбукате
3 лице ще разбълбука ще разбълбукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбълбукал ще съм разбълбукала ще съм разбълбукало ще сме разбълбукали
2 лице ще си разбълбукал ще си разбълбукала ще си разбълбукало ще сте разбълбукали
3 лице ще е разбълбукал ще е разбълбукала ще е разбълбукало ще са разбълбукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбълбукам щяхме да разбълбукаме
2 лице щеше да разбълбукаш щяхте да разбълбукате
3 лице щеше да разбълбука щяха да разбълбукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбълбукал щях да съм разбълбукала щях да съм разбълбукало щяхме да сме разбълбукали
2 лице щеше да си разбълбукал щеше да си разбълбукала щеше да си разбълбукало щяхте да сте разбълбукали
3 лице щеше да е разбълбукал щеше да е разбълбукала щеше да е разбълбукало щяха да са разбълбукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълбукал съм разбълбукала съм разбълбукало съм разбълбукали сме
2 лице разбълбукал си разбълбукала си разбълбукало си разбълбукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбълбукал съм разбълбукала съм разбълбукало съм разбълбукали сме
2 лице разбълбукал си разбълбукала си разбълбукало си разбълбукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбълбукал била съм разбълбукала било съм разбълбукало били сме разбълбукали
2 лице бил си разбълбукал била си разбълбукала било си разбълбукало били сте разбълбукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбълбукам щяла съм да разбълбукам щяло съм да разбълбукам щели сме да разбълбукаме
2 лице щял си да разбълбукаш щяла си да разбълбукаш щяло си да разбълбукаш щели сте да разбълбукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбълбукал щяла съм да съм разбълбукала щяло съм да съм разбълбукало щели сме да сме разбълбукали
2 лице щял си да си разбълбукал щяла си да си разбълбукала щяло си да си разбълбукало щели сте да сте разбълбукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбълбукал бих разбълбукала бих разбълбукало бихме разбълбукали
2 лице би разбълбукал би разбълбукала би разбълбукало бихте разбълбукали
3 лице би разбълбукал би разбълбукала би разбълбукало биха разбълбукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бъл-бу-кай раз-бъл-бу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-бу-кан
непълен член раз-бъл-бу-ка-ния
пълен член раз-бъл-бу-ка-ни-ят
женски род раз-бъл-бу-ка-на
членувано раз-бъл-бу-ка-на-та
среден род раз-бъл-бу-ка-но
членувано раз-бъл-бу-ка-но-то
множествено число раз-бъл-бу-ка-ни
членувано раз-бъл-бу-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-бу-кал
непълен член раз-бъл-бу-ка-лия
пълен член раз-бъл-бу-ка-ли-ят
женски род раз-бъл-бу-ка-ла
членувано раз-бъл-бу-ка-ла-та
среден род раз-бъл-бу-ка-ло
членувано раз-бъл-бу-ка-ло-то
множествено число раз-бъл-бу-ка-ли
членувано раз-бъл-бу-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бъл-бу-кал
женски род раз-бъл-бу-ка-ла
среден род раз-бъл-бу-ка-ло
множествено число раз-бъл-бу-ка-ли