разбой

Речник на българския език

разбо̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

разбоят, разбоя, мн. разбои, (два) разбоя, м. Диал. Тъкачен стан.

Грешни изписвания (1)

  • ръзбой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бой
непълен член раз-боя
пълен член раз-бо-ят
мн.ч. раз-бои
членувано раз-бо-и-те
бройна форма раз-боя
звателна форма —

Връзки