разбирач

Речник на българския език

разбирач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-би-рач
непълен член раз-би-ра-ча
пълен член раз-би-ра-чът
мн.ч. раз-би-ра-чи
членувано раз-би-ра-чи-те
бройна форма раз-би-ра-чи
звателна форма раз-би-ра-чо