радиофикация

Речник на българския език

радиофика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Снабдяване, оборудване с приспособления за радиовръзка.

Грешни изписвания (1)

  • радиофикациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-о-фи-ка-ция
членувано ра-ди-о-фи-ка-ци-я-та
мн.ч. ра-ди-о-фи-ка-ции
членувано ра-ди-о-фи-ка-ци-и-те
звателна форма