радиоприемник

Речник на българския език

радиоприѐмник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. радиоприемници, (два) радиоприемника, м. Апарат за приемане на радиовълни и трасформирането им в звукове; радиоапарат.

Грешни изписвания (31)

  • радеопреемнек
  • радеопреемник
  • радеоприемнек
  • радеоприемник
  • радеупреемнек
  • радеупреемник
  • радеуприемнек
  • радеуприемник
  • радиопреемнек
  • радиопреемник
  • радиоприемнек
  • радиупреемнек
  • радиупреемник
  • радиуприемнек
  • радиуприемник
  • ръдеопреемнек
  • ръдеопреемник
  • ръдеоприемнек
  • ръдеоприемник
  • ръдеупреемнек
  • ръдеупреемник
  • ръдеуприемнек
  • ръдеуприемник
  • ръдиопреемнек
  • ръдиопреемник
  • ръдиоприемнек
  • ръдиоприемник
  • ръдиупреемнек
  • ръдиупреемник
  • ръдиуприемнек
  • ръдиуприемник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-оп-ри-ем-ник
непълен член ра-ди-оп-ри-ем-ни-ка
пълен член ра-ди-оп-ри-ем-ни-кът
мн.ч. ра-ди-оп-ри-ем-ни-ци
членувано ра-ди-оп-ри-ем-ни-ци-те
бройна форма ра-ди-оп-ри-ем-ни-ка
звателна форма