радиометрия

Речник на българския език

радиомѐтрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Дял от физиката, който се занимава със средствата и начините за измерване на лъчистата енергия.
2. Спец. Начин за търсене на подземни богатства, като се използва различната им радиоактивност.

Грешни изписвания (47)

  • радиометриъ
  • радеометреа
  • радеометреъ
  • радеометрея
  • радеометриа
  • радеометриъ
  • радеометрия
  • радеуметреа
  • радеуметреъ
  • радеуметрея
  • радеуметриа
  • радеуметриъ
  • радеуметрия
  • радиометреа
  • радиометреъ
  • радиометрея
  • радиометриа
  • радиуметреа
  • радиуметреъ
  • радиуметрея
  • радиуметриа
  • радиуметриъ
  • радиуметрия
  • ръдеометреа
  • ръдеометреъ
  • ръдеометрея
  • ръдеометриа
  • ръдеометриъ
  • ръдеометрия
  • ръдеуметреа
  • ръдеуметреъ
  • ръдеуметрея
  • ръдеуметриа
  • ръдеуметриъ
  • ръдеуметрия
  • ръдиометреа
  • ръдиометреъ
  • ръдиометрея
  • ръдиометриа
  • ръдиометриъ
  • ръдиометрия
  • ръдиуметреа
  • ръдиуметреъ
  • ръдиуметрея
  • ръдиуметриа
  • ръдиуметриъ
  • ръдиуметрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-о-мет-рия
членувано ра-ди-о-мет-ри-я-та
мн.ч. ра-ди-о-мет-рии
членувано ра-ди-о-мет-ри-и-те
звателна форма