радиозасечник

Речник на българския език

радиозасѐчник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. радиозасечници, (два) радиозасечника, м. Уред за засичане на (неизвестен) радиопредавател; радиопеленгатор.

Грешни изписвания (31)

  • радеозасечнек
  • радеозасечник
  • радеозъсечнек
  • радеозъсечник
  • радеузасечнек
  • радеузасечник
  • радеузъсечнек
  • радеузъсечник
  • радиозасечнек
  • радиозъсечнек
  • радиозъсечник
  • радиузасечнек
  • радиузасечник
  • радиузъсечнек
  • радиузъсечник
  • ръдеозасечнек
  • ръдеозасечник
  • ръдеозъсечнек
  • ръдеозъсечник
  • ръдеузасечнек
  • ръдеузасечник
  • ръдеузъсечнек
  • ръдеузъсечник
  • ръдиозасечнек
  • ръдиозасечник
  • ръдиозъсечнек
  • ръдиозъсечник
  • ръдиузасечнек
  • ръдиузасечник
  • ръдиузъсечнек
  • ръдиузъсечник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ди-о-за-сеч-ник
непълен член ра-ди-о-за-сеч-ни-ка
пълен член ра-ди-о-за-сеч-ни-кът
мн.ч. ра-ди-о-за-сеч-ни-ци
членувано ра-ди-о-за-сеч-ни-ци-те
бройна форма ра-ди-о-за-сеч-ни-ка
звателна форма