рабфак

Речник на българския език

1. ра̀бфа̀к съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. рабфакове, (два) рабфака, м. ист. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раб-фак
непълен член раб-фа-ка
пълен член раб-фа-кът
мн.ч. раб-фа-ко-ве
членувано раб-фа-ко-ве-те
бройна форма раб-фа-ка
звателна форма

2. ра̀бфа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. рабфакове, (два) рабфака, м. ист. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раб-фак
непълен член раб-фа-ка
пълен член раб-фа-кът
мн.ч. раб-фа-ци
членувано раб-фа-ци-те
бройна форма раб-фа-ка
звателна форма