пътеписец

Речник на българския език

пътепѝсец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. пътеписци, м. Автор на пътеписи.

Грешни изписвания (7)

  • патеписец
  • патеписиц
  • патиписец
  • патиписиц
  • пътеписиц
  • пътиписец
  • пътиписиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъ-те-пи-сец
непълен член пъ-те-пи-се-ца
пълен член пъ-те-пи-се-цът
мн.ч. пъ-те-пис-ци
членувано пъ-те-пис-ци-те
бройна форма пъ-те-пис-ци
звателна форма пъ-те-пи-се-цо