първооткривател

Речник на българския език

първооткривател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-от-к-ри-ва-тел
непълен член пър-во-от-к-ри-ва-те-ля
пълен член пър-во-от-к-ри-ва-те-лят
мн.ч. пър-во-от-к-ри-ва-те-ли
членувано пър-во-от-к-ри-ва-те-ли-те
бройна форма пър-во-от-к-ри-ва-те-ли
звателна форма пър-во-от-к-ри-ва-те-лю