първокурсник

Речник на българския език

първоку̀рсник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • парвокурснек
  • парвокурсник
  • парвукурснек
  • парвукурсник
  • първокурснек
  • първукурснек
  • първукурсник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-кур-с-ник
непълен член пър-во-кур-с-ни-ка
пълен член пър-во-кур-с-ни-кът
мн.ч. пър-во-кур-с-ни-ци
членувано пър-во-кур-с-ни-ци-те
бройна форма пър-во-кур-с-ни-ци
звателна форма пър-во-кур-с-ни-ко