първожрец

Речник на българския език

първожрѐц съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. първожреци, м. Първият по сан сред жреците.

Грешни изписвания (3)

  • парвожрец
  • парвужрец
  • първужрец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-вож-рец
непълен член пър-вож-ре-ца
пълен член пър-вож-ре-цът
мн.ч. пър-вож-ре-ци
членувано пър-вож-ре-ци-те
бройна форма пър-вож-ре-ци
звателна форма пър-вож-ре-цо