първобългарин

Речник на българския език

първобъ̀лгарин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. първобългари, м. Прабългарин.

Грешни изписвания (15)

  • парвобългарен
  • парвобългарин
  • парвобългърен
  • парвобългърин
  • парвубългарен
  • парвубългарин
  • парвубългърен
  • парвубългърин
  • първобългарен
  • първобългърен
  • първобългърин
  • първубългарен
  • първубългарин
  • първубългърен
  • първубългърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-во-бъл-га-рин
непълен член пър-во-бъл-га-ри-на
пълен член пър-во-бъл-га-ри-нът
мн.ч. пър-во-бъл-га-ри
членувано пър-во-бъл-га-ри-те
бройна форма пър-во-бъл-га-ри
звателна форма пър-во-бъл-га-ри-но