първак

Речник на българския език

първа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

първаци, (два) първака, м. Първата ракия, която изтича от казана.

Грешни изписвания (1)

  • парвак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-вак
непълен член пър-ва-ка
пълен член пър-ва-кът
мн.ч. пър-ва-ци
членувано пър-ва-ци-те
бройна форма пър-ва-ка
звателна форма