пънкарка

Речник на българския език

пънка̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. пънкарки, ж. Жена пънкар.

Грешни изписвания (3)

  • панкарка
  • панкаркъ
  • пънкаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пън-кар-ка
членувано пън-кар-ка-та
мн.ч. пън-кар-ки
членувано пън-кар-ки-те
звателна форма пън-кар-ке