пънкар

Речник на българския език

пънка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пънкарят, пънкаря, мн. пънкари, м. Привърженик на пънкнаправлението.

Грешни изписвания (1)

  • панкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пън-кар
непълен член пън-ка-ря
пълен член пън-ка-рят
мн.ч. пън-ка-ри
членувано пън-ка-ри-те
бройна форма пън-ка-ри
звателна форма пън-ка-рю