пълномощничка

Речник на българския език

пълномощничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пълномоштничка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-но-мощ-нич-ка
членувано пъл-но-мощ-нич-ка-та
мн.ч. пъл-но-мощ-нич-ки
членувано пъл-но-мощ-нич-ки-те
звателна форма пъл-но-мощ-нич-ке