пъдпъдък

Речник на българския език

пъдпъдъ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пъдпъдъци, (два) пъдпъдъка, м. Малка сива прелетна птица, която издава звук, според който е образувано името и.прил. пъдпъдъчи, пъдпъдъча, пъдпъдъче и пъдпъдъчо, мн. пъдпъдъчи. Пъдпъдъчи глас.

Грешни изписвания (7)

  • падпадък
  • падпъдък
  • патпадък
  • патпъдък
  • пъдпадък
  • пътпадък
  • пътпъдък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъд-пъ-дък
непълен член пъд-пъ-дъ-ка
пълен член пъд-пъ-дъ-кът
мн.ч. пъд-пъ-дъ-ци
членувано пъд-пъ-дъ-ци-те
бройна форма пъд-пъ-дъ-ка
звателна форма