пчелар

Речник на българския език

пчела̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пчеларят, пчеларя, мн. пчелари, м. Човек, който отглежда пчели.прил. пчеларски, пчеларска, пчеларско, мн. пчеларски.същ. пчеларство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • пчилар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пче-лар
непълен член пче-ла-ря
пълен член пче-ла-рят
мн.ч. пче-ла-ри
членувано пче-ла-ри-те
бройна форма пче-ла-ри
звателна форма пче-ла-рю