пуяк

Речник на българския език

пу̀як съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пуяци, (два) пуяка, м.
1. Мъжка пуйка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Надут, самодоволен мъж.

Грешни изписвания (1)

  • пуък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-як
непълен член пу-я-ка
пълен член пу-я-кът
мн.ч. пу-я-ци
членувано пу-я-ци-те
бройна форма пу-я-ка
звателна форма