путьо

Речник на българския език

путьо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пу-тьо
непълен член пу-тьо-то
пълен член пу-тьо-то
мн.ч. пу-тьов-ци
членувано пу-тьов-ци-те
бройна форма пу-тьов-ци
звателна форма пу-тьо