пустиня

Речник на българския език

пустѝня съществително име, женски род (тип 47a) редактиране

Значение

мн. пустини, ж.
1. Безлюдно и безводно място със сух климат, с пясъци и с оскъдна растителност на места. Пустинята Гоби.
2. Безлюдно място. Снежна пустиня.

Грешни изписвания (2)

  • пустинъ
  • постиня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-ти-ня
членувано пус-ти-ня-та
мн.ч. пус-ти-ни
членувано пус-ти-ни-те
звателна форма пус-ти-ньо