пуск

Речник на българския език

пуск — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пускът, пуска, мн. пускове, (два) пуска, м.
1. Пускане.
2. Срок за пускане.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пуск
непълен член пус-ка
пълен член пус-кът
мн.ч. пус-ко-ве
членувано пус-ко-ве-те
бройна форма пус-ка
звателна форма —

Връзки