пунктуация

Речник на българския език

пунктуа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Система от препинателни знаци и правила за употребата им.прил. пунктуационен, пунктуационна, пунктуационно, мн. пунктуационни.

Грешни изписвания (23)

  • пунктуациъ
  • понктоацеа
  • понктоацеъ
  • понктоацея
  • понктоациа
  • понктоациъ
  • понктоация
  • понктуацеа
  • понктуацеъ
  • понктуацея
  • понктуациа
  • понктуациъ
  • понктуация
  • пунктоацеа
  • пунктоацеъ
  • пунктоацея
  • пунктоациа
  • пунктоациъ
  • пунктоация
  • пунктуацеа
  • пунктуацеъ
  • пунктуацея
  • пунктуациа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пун-к-ту-а-ция
членувано пун-к-ту-а-ци-я-та
мн.ч. пун-к-ту-а-ции
членувано пун-к-ту-а-ци-и-те
звателна форма