пунгия

Речник на българския език

пунгѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пунгии, ж. Остар. Кожена торбичка с различно предназначение — за тютюн, за прахан и огниво, за пари и др.

Грешни изписвания (2)

  • пунгиъ
  • понгия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пун-гия
членувано пун-ги-я-та
мн.ч. пун-гии
членувано пун-ги-и-те
звателна форма