психопатия

Речник на българския език

психопа̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., обикн. ед. Разстройство на психическата дейност; душевно разстройство.

Грешни изписвания (23)

  • психопатиъ
  • псехопатеа
  • псехопатеъ
  • псехопатея
  • псехопатиа
  • псехопатиъ
  • псехопатия
  • псехупатеа
  • псехупатеъ
  • псехупатея
  • псехупатиа
  • псехупатиъ
  • псехупатия
  • психопатеа
  • психопатеъ
  • психопатея
  • психопатиа
  • психупатеа
  • психупатеъ
  • психупатея
  • психупатиа
  • психупатиъ
  • психупатия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пси-хо-па-тия
членувано пси-хо-па-ти-я-та
мн.ч. пси-хо-па-тии
членувано пси-хо-па-ти-и-те
звателна форма