психоисторик

Речник на българския език

психоисторик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пси-хо-ис-то-рик
непълен член пси-хо-ис-то-ри-ка
пълен член пси-хо-ис-то-ри-кът
мн.ч. пси-хо-ис-то-ри-ци
членувано пси-хо-ис-то-ри-ци-те
бройна форма пси-хо-ис-то-ри-ци
звателна форма пси-хо-ис-то-ри-ко