пръч

Речник на българския език

пръч — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пръчът, пръча, мн. пръчове, (два) пръча, м. Нескопен козел.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръч
непълен член пръ-ча
пълен член пръ-чът
мн.ч. пръ-чо-ве
членувано пръ-чо-ве-те
бройна форма пръ-ча
звателна форма —

Връзки