пруст

Речник на българския език

пруст съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

прустът, пруста, мн. прустове, (два) пруста, м. Остар.
1. Широко помещение в къща между другите стаи; трем.
2. Открита част от къща пред стаите; трем.
3. Коридор, антре.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пруст
непълен член прус-та
пълен член прус-тът
мн.ч. прус-то-ве
членувано прус-то-ве-те
бройна форма прус-та
звателна форма