прощъпалник

Речник на българския език

прощъпа̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. прощъпалници, (два) прощъпалника, м. Пита, която се меси, когато едно дете проходи.

Грешни изписвания (8)

  • проштъпалник
  • прощапалнек
  • прощапалник
  • прощъпалнек
  • прущапалнек
  • прущапалник
  • прущъпалнек
  • прущъпалник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-щъ-пал-ник
непълен член про-щъ-пал-ни-ка
пълен член про-щъ-пал-ни-кът
мн.ч. про-щъ-пал-ни-ци
членувано про-щъ-пал-ни-ци-те
бройна форма про-щъ-пал-ни-ци
звателна форма про-щъ-пал-ни-ко