прочутост

Речник на българския език

прочутост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прочутос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-чу-тост
членувано про-чу-тост-та
мн.ч. про-чу-тос-ти
членувано про-чу-тос-ти-те
звателна форма