профорганизация

Речник на българския език

про̀форганиза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • профорганезацеа
  • профорганезацеъ
  • профорганезацея
  • профорганезациа
  • профорганезациъ
  • профорганезация
  • профорганизацеа
  • профорганизацеъ
  • профорганизацея
  • профорганизациа
  • профорганизациъ
  • профоргънезацеа
  • профоргънезацеъ
  • профоргънезацея
  • профоргънезациа
  • профоргънезациъ
  • профоргънезация
  • профоргънизацеа
  • профоргънизацеъ
  • профоргънизацея
  • профоргънизациа
  • профоргънизациъ
  • профоргънизация
  • профурганезацеа
  • профурганезацеъ
  • профурганезацея
  • профурганезациа
  • профурганезациъ
  • профурганезация
  • профурганизацеа
  • профурганизацеъ
  • профурганизацея
  • профурганизациа
  • профурганизациъ
  • профурганизация
  • профургънезацеа
  • профургънезацеъ
  • профургънезацея
  • профургънезациа
  • профургънезациъ
  • профургънезация
  • профургънизацеа
  • профургънизацеъ
  • профургънизацея
  • профургънизациа
  • профургънизациъ
  • профургънизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-фор-га-ни-за-ция
членувано про-фор-га-ни-за-ци-я-та
мн.ч. про-фор-га-ни-за-ции
членувано про-фор-га-ни-за-ци-и-те
звателна форма