протойерей

Речник на българския език

протойерѐй съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

протойереят, протойерея, мн. протойереи, м. Титла на старши свещеник.

Грешни изписвания (7)

  • протойирей
  • протуйерей
  • протуйирей
  • прутойерей
  • прутойирей
  • прутуйерей
  • прутуйирей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-то-йе-рей
непълен член про-то-йе-рея
пълен член про-то-йе-ре-ят
мн.ч. про-то-йе-реи
членувано про-то-йе-ре-и-те
бройна форма про-то-йе-рея
звателна форма