противотяло

Речник на българския език

противотяло съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • противотъло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-тя-ло
членувано про-ти-во-тя-ло-то
мн.ч. про-ти-во-те-ла
членувано про-ти-во-те-ла-та