просветчик

Речник на българския език

просветчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-вет-чик
непълен член прос-вет-чи-ка
пълен член прос-вет-чи-кът
мн.ч. прос-вет-чи-ци
членувано прос-вет-чи-ци-те
бройна форма прос-вет-чи-ци
звателна форма прос-вет-чи-ко