пророчица

Речник на българския език

проро̀чица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. пророчици, ж. Жена пророк (главно в 1 знач. ). Касандра е пророчица.

Грешни изписвания (7)

  • пророчеца
  • пророчецъ
  • пророчицъ
  • прурочеца
  • прурочецъ
  • прурочица
  • прурочицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ро-чи-ца
членувано про-ро-чи-ца-та
мн.ч. про-ро-чи-ци
членувано про-ро-чи-ци-те
звателна форма про-ро-чи-це